20 feb 2010, 20:07

Покой 

  Poesía » De amor
768 0 3
Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно:
края на твоето мълчание,
душата ти не е минало-било,
в музиката си най-нежно начинание.
Светлинки блестят
в зората на най-тихия пейзаж -
светулките берат
прегръдки в техния кураж.

 

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??