Покой

Feb 20, 2010, 8:07 PM

Poetry » Love

877 0 3

Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно:
края на твоето мълчание,
душата ти не е минало-било,
в музиката си най-нежно начинание.
Светлинки блестят
в зората на най-тихия пейзаж -
светулките берат
прегръдки в техния кураж. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Покой

Want to read more?

Random works