BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
22 abr 2016, 14:34

Покой 

  Poesía » Otra
656 0 6

Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.

Недей, назад не се оглеждай -
не са ти нужни там, отвъд,
товарът на човешките одежди,
обувките, износени от път.

Оттатък ще прекрачиш само бос
- въздушен, тънък силует.
Ни грешна плът, ни тленна кост
ще те терзаят по-напред.

Върви, де свършва се земята,
де сетната река се сгромолясва.
И в бездната хвърли тъгата -
сред вик, и шум, и плясък.

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??