Покой
Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.
Недей, назад не се оглеждай -
не са ти нужни там, отвъд,
товарът на човешките одежди,
обувките, износени от път.
Оттатък ще прекрачиш само бос
- въздушен, тънък силует.
Ни грешна плът, ни тленна кост
ще те терзаят по-напред.
Върви, де свършва се земята,
де сетната река се сгромолясва.
И в бездната хвърли тъгата -
сред вик, и шум, и плясък.
© Александър All rights reserved.
