9 feb 2021, 10:46

Покой

596 0 0

Душата ми не иска да бъде вече тук,

тя иска да се слее с хоризонта прашен,

да отлети там някъде в далечния юг,

да напусне този ад, мъчен и страшен. 

 

Очите ми не искат да виждат бетонна земя,

те търсят свят невидим навред покрай тях

и се реят сред звездния необят и мъгла

и плачат без сълзи пропити в земната прах . 

 

И когато си тръгна ще разберете ли вие,

ще прозрете ли за какво ми копнее сърцето,

душата ми раздрана защо от мъка вие

покой не открила догде не се слее с небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...