Покой
615
0
0
Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя,
те търсят свят невидим навред покрай тях
и се реят сред звездния необят и мъгла
и плачат без сълзи пропити в земната прах .
И когато си тръгна ще разберете ли вие,
ще прозрете ли за какво ми копнее сърцето,
душата ми раздрана защо от мъка вие
покой не открила догде не се слее с небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
