Покой

Душата ми не иска да бъде вече тук,

тя иска да се слее с хоризонта прашен,

да отлети там някъде в далечния юг,

да напусне този ад, мъчен и страшен. 

Очите ми не искат да виждат бетонна земя,

те търсят свят невидим навред покрай тях

и се реят сред звездния необят и мъгла

и плачат без сълзи пропити в земната прах . 

И когато си тръгна ще разберете ли вие,

ще прозрете ли за какво ми копнее сърцето,

душата ми раздрана защо от мъка вие

покой не открила догде не се слее с небето!