7 mar 2008, 20:07

Покой 

  Poesía » Filosófica
592 0 3

Всички тичат покрай мен -

успокоявам се.

Някой неистово ми крещи -

успокоявам се.

Бедите се състезават

в бягане към мен -

успокоявам се.

Времето пак не ми стигна -

успокоявам се.

Закъснях за поредната среща -

успокоявам се.

В края на един напрегнат ден

се насилвам да се успокоя,

но душата ми трепери

от студ...

Имам спешна нужда от човешка топлота...

Децата ми, кой ще ги гледа?

Успокоих се.

7.03.2008

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??