Mar 7, 2008, 8:07 PM

Покой 

  Poetry » Phylosophy
617 0 3

Всички тичат покрай мен -

успокоявам се.

Някой неистово ми крещи -

успокоявам се.

Бедите се състезават

в бягане към мен -

успокоявам се.

Времето пак не ми стигна -

успокоявам се.

Закъснях за поредната среща -

успокоявам се.

В края на един напрегнат ден

се насилвам да се успокоя,

но душата ми трепери

от студ...

Имам спешна нужда от човешка топлота...

Децата ми, кой ще ги гледа?

Успокоих се.

7.03.2008

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??