7.03.2008 г., 20:07 ч.

Покой 

  Поезия » Философска
503 0 3

Всички тичат покрай мен -

успокоявам се.

Някой неистово ми крещи -

успокоявам се.

Бедите се състезават

в бягане към мен -

успокоявам се.

Времето пак не ми стигна -

успокоявам се.

Закъснях за поредната среща -

успокоявам се.

В края на един напрегнат ден

се насилвам да се успокоя,

но душата ми трепери

от студ...

Имам спешна нужда от човешка топлота...

Децата ми, кой ще ги гледа?

Успокоих се.

7.03.2008

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??