22 feb 2023, 19:47  

Покой не носи ничие завръщане

563 6 0
ПОКОЙ НЕ НОСИ НИЧИЕ ЗАВРЪЩАНЕ


Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.

А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан,
побелял и очите му дълго от болка сълзят.
Той не помни, че – някога дива, наивна хлапачка,
бях готова да тръгна след него по белия свят.

Но съдбата търкулва ни в пътища с много разклони
и върти ни – додето останем без памет и дъх.
Прошумяха край мене и топли, и тъжни сезони,
и посипа косите ми сребърен есенен мъх.

Изветряло е виното, в чашите дето го сипвах,
догорели са свещите, никой не свири с тромпет,
Няма огън, ни плам, изтъняха искрите – до писък.
И поройният дъждът ни вали, и денят е проклет.

Аз си тръгвам оттук, не защото пропуснах да бъда
отлетялата птица от твоите длани, но виж –
любовта непризната е с ранг доживотна присъда,
без да имаш възможност от срока и ден да спестиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...