Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4112
14 feb 2019, 8:51

Покрай реката 

  Poesía » De amor
278 3 3

 

Пред мене се простира пътека край реката,

днес споменът ме връща към онзи слънчев ден...

Надеждата и вяра ми топлеха душата...

и влюбено те гледах как ти вървиш до мен.

 

Тогава си мечтаех да сме като блажените,

но нужно бе ми смелост, каквато нямах аз.

Пилеех часовете, от Бога подарените,

сигналите не чувах на вътрешния глас.

 

Пътеката сега е и пуста, и притихнала.

Дърветата край нея замислено стърчат.

Към пейката тревата отново е поникнала...

Жена и мъж седяха, в прегръдка слели гръд...

 

А можехме да бъдем и ние като двамата,

събрани от съдбата в Дома на любовта,

не знаех аз тогава каква ти е програмата

за срещата, в която пристигна с есента.

 

Крайбрежната пътека посреща ме с мълчание,

изтрила бе следите от онзи слънчев ден,

когато любовта ми пораждаше желание...

и влюбено те гледах как ти вървиш до мен!

 

16,30 ч., 4 ноември 2009

Ред. 13 ч., 15 ноември 2018

 

 

 

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Татяна, Че се отби на моята страница и постави стиха ми "Покрай реката" в "любими"! Всичко добро ти желая!
  • Благодаря ти Пепи Петрова за коментара. Така е, нужно е да ги ценим, но за съжаление, често осъзнаваме късно и от тях остават само спомените за пропуснатата възможност.
  • Носталгично. Трябва да ценим хубавите мигове. Поздрави!
Propuestas
: ??:??