Покрай реката
Пред мене се простира пътека край реката,
днес споменът ме връща към онзи слънчев ден...
Надеждата и вяра ми топлеха душата...
и влюбено те гледах как ти вървиш до мен.
Тогава си мечтаех да сме като блажените,
но нужно бе ми смелост, каквато нямах аз.
Пилеех часовете, от Бога подарените,
сигналите не чувах на вътрешния глас.
Пътеката сега е и пуста, и притихнала.
Дърветата край нея замислено стърчат.
Към пейката тревата отново е поникнала...
Жена и мъж седяха, в прегръдка слели гръд...
А можехме да бъдем и ние като двамата,
събрани от съдбата в Дома на любовта,
не знаех аз тогава каква ти е програмата
за срещата, в която пристигна с есента.
Крайбрежната пътека посреща ме с мълчание,
изтрила бе следите от онзи слънчев ден,
когато любовта ми пораждаше желание...
и влюбено те гледах как ти вървиш до мен!
16,30 ч., 4 ноември 2009
Ред. 13 ч., 15 ноември 2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
