ПОКРОВИТЕЛКА

12 mar 2006, 1:25

Poesía

925 0 2

ПОКРОВИТЕЛКА

Покосен от безумната

Безкористна,

Безнадеждна любов паднах на колене.

Пред една владетелка на юнашко

Разбито,

Мъжко сърце.

Сърце оплело се в мрежите на една тъмноока лайди

Сърце роб на своята слабост към най-прекрастното в света.

Роб на самотните нощи,

когато страстите и чувствата са заместени от тишината на мрака

единственно спомена за любимата остава непокорна на дивите септенвриски нощи,

прекарани без:

Неиния копринен допир на пролетни слънчеви лъчи.

Неиното омайващо ухание на среднощен морски бриз.

Неоните покоряващи,дълбоки,страстни погледи.

Неиното приканващо към неиспитатано до сега удоволствие огнено тяло.

Неинея лирично-мек,омагьосващ глас.

Неината безащитна романтична душа от мойте неустоими ласки.

Карат море черно да се развълнува и да прелива.

Карат

в земя незнайна вятарът да изрича името им.

Карат един могъщ

крал да проси капка тяхна любов.

Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

azura_luna (Петя Стефанова)

2008-12-14T17:56:39+02:00

Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри...

Нека има очи,докосване,обич,които да палят всеки твой ден...!Тяло и душа,които да те карат да живееш!
Логична (Диана Борисова)

2006-03-21T00:35:14+02:00

Ти си неграмотен , уважаеми млади човече!