ПОКРОВИТЕЛКА
ПОКРОВИТЕЛКА
Покосен от безумната
Безкористна,
Безнадеждна любов паднах на колене.
Пред една владетелка на юнашко
,Разбито,
Мъжко сърце.
Сърце оплело се в мрежите на една тъмноока лайди
.Сърце роб на своята слабост към най-прекрастното в света.
Роб на самотните нощи,
когато страстите и чувствата са заместени от тишината на мрака
единственно спомена за любимата остава непокорна на дивите септенвриски нощи,
прекарани без:
Неиния копринен допир на пролетни слънчеви лъчи.
Неиното омайващо ухание на среднощен морски бриз.
Неоните покоряващи,дълбоки,страстни погледи.
Неиното приканващо към неиспитатано до сега удоволствие огнено тяло.
Неинея лирично-мек,омагьосващ глас.
Неината безащитна романтична душа от мойте неустоими ласки.
Карат море черно да се развълнува и да прелива.
Карат
в земя незнайна вятарът да изрича името им.Карат един могъщ
крал да проси капка тяхна любов.Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри.
© Явор Стефанов All rights reserved.
