ПОКРОВИТЕЛКА
ПОКРОВИТЕЛКА
Покосен от безумната
Безкористна,
Безнадеждна любов паднах на колене.
Пред една владетелка на юнашко
,Разбито,
Мъжко сърце.
Сърце оплело се в мрежите на една тъмноока лайди
.Сърце роб на своята слабост към най-прекрастното в света.
Роб на самотните нощи,
когато страстите и чувствата са заместени от тишината на мрака
единственно спомена за любимата остава непокорна на дивите септенвриски нощи,
прекарани без:
Неиния копринен допир на пролетни слънчеви лъчи.
Неиното омайващо ухание на среднощен морски бриз.
Неоните покоряващи,дълбоки,страстни погледи.
Неиното приканващо към неиспитатано до сега удоволствие огнено тяло.
Неинея лирично-мек,омагьосващ глас.
Неината безащитна романтична душа от мойте неустоими ласки.
Карат море черно да се развълнува и да прелива.
Карат
в земя незнайна вятарът да изрича името им.Карат един могъщ
крал да проси капка тяхна любов.Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Стефанов Всички права запазени
