ПОКРОВИТЕЛКА

12.03.2006 г., 1:25 ч.

Поезия

819 0 2

ПОКРОВИТЕЛКА

Покосен от безумната

Безкористна,

Безнадеждна любов паднах на колене.

Пред една владетелка на юнашко

Разбито,

Мъжко сърце.

Сърце оплело се в мрежите на една тъмноока лайди

Сърце роб на своята слабост към най-прекрастното в света.

Роб на самотните нощи,

когато страстите и чувствата са заместени от тишината на мрака

единственно спомена за любимата остава непокорна на дивите септенвриски нощи,

прекарани без:

Неиния копринен допир на пролетни слънчеви лъчи.

Неиното омайващо ухание на среднощен морски бриз.

Неоните покоряващи,дълбоки,страстни погледи.

Неиното приканващо към неиспитатано до сега удоволствие огнено тяло.

Неинея лирично-мек,омагьосващ глас.

Неината безащитна романтична душа от мойте неустоими ласки.

Карат море черно да се развълнува и да прелива.

Карат

в земя незнайна вятарът да изрича името им.

Карат един могъщ

крал да проси капка тяхна любов.

Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

azura_luna (Петя Стефанова)

2008-12-14T17:56:39+02:00

Палят не виждан до сега огън сред руйни на незначими искри...

Нека има очи,докосване,обич,които да палят всеки твой ден...!Тяло и душа,които да те карат да живееш!
Логична (Диана Борисова)

2006-03-21T00:35:14+02:00

Ти си неграмотен , уважаеми млади човече!