25 oct 2024, 20:39

Поле от рози

579 1 2

За очите

те са странни,

непонятни и опасни.

Сиви капки са попили,

със сиви лейки полети

цветовете алени,

превзели нашите поляни.

 

Поля осеяни със рози

всяка от тях

с различен цвят,

но бодли едни и същи

стърчат от всеки стълб.

 

Тези прекрасни творения

от сълзите на Амур създадени

с красотата на Розалия надарени

с тази хубост еднообразна

с всеки цвят различен.

 

Да се върнем на полето

там, където и уморена,

душата ни не стъпва.

Може само да гледаш

как ръка нежна преминава

през плодовете нежни

на майката природа.

 

Смъртта единствена успява

да мине изпитанието безстрашна

сърп докосва всяка роза

листа жълти олюляват се

и падат.

 

Днес,

спирам се и гледам

как Смъртта си почива

облегната на храста шарен

в долината розова.

 

 

 

Автор:  Невена Аксенова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Аксенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...