25 oct 2024, 20:39

Поле от рози

580 1 2

За очите

те са странни,

непонятни и опасни.

Сиви капки са попили,

със сиви лейки полети

цветовете алени,

превзели нашите поляни.

 

Поля осеяни със рози

всяка от тях

с различен цвят,

но бодли едни и същи

стърчат от всеки стълб.

 

Тези прекрасни творения

от сълзите на Амур създадени

с красотата на Розалия надарени

с тази хубост еднообразна

с всеки цвят различен.

 

Да се върнем на полето

там, където и уморена,

душата ни не стъпва.

Може само да гледаш

как ръка нежна преминава

през плодовете нежни

на майката природа.

 

Смъртта единствена успява

да мине изпитанието безстрашна

сърп докосва всяка роза

листа жълти олюляват се

и падат.

 

Днес,

спирам се и гледам

как Смъртта си почива

облегната на храста шарен

в долината розова.

 

 

 

Автор:  Невена Аксенова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Аксенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...