За очите

те са странни,

непонятни и опасни.

Сиви капки са попили,

със сиви лейки полети

цветовете алени,

превзели нашите поляни.

Поля осеяни със рози

всяка от тях

с различен цвят,

но бодли едни и същи

стърчат от всеки стълб.

Тези прекрасни творения

от сълзите на Амур създадени

с красотата на Розалия надарени

с тази хубост еднообразна

с всеки цвят различен.

Да се върнем на полето

там, където и уморена,

душата ни не стъпва.

Може само да гледаш

как ръка нежна преминава

през плодовете нежни

на майката природа.

Смъртта единствена успява

да мине изпитанието безстрашна

сърп докосва всяка роза

листа жълти олюляват се

и падат.

Днес,

спирам се и гледам

как Смъртта си почива

облегната на храста шарен

в долината розова.

Автор:  Невена Аксенова