16 feb 2011, 16:32

Полека...

  Poesía » Civil
649 0 2

Полека закриваме държавата.

Неусетно почти.

Пестим от красивото,

лансираме сивото,

пред дъжд боядисано

с водни бои... Да!

Още ли шавате?

Не разбрахте ли?

Полека закриваме държавата.

Крещите?

Значи още боли!

Нали?

Но... ние закриваме държавата.

Полека.

Вие имате чувства,

ние – емоции.

Вие – представления,

ние – промоции...

Имаме опасения,

че имате страх...

Но всичко е прах –

ние просто...

Полека закриваме държавата,

вкуса, достойнството, таланта,

честта, нивата, късмета,

силата, болката, Аспарух,

Крум и законите,

и без да ни гоните,

си отиваме вкъщи

спокойни...

АМИН!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Богомилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Кирил!
  • Недоумявам качк е подминато това стохотворение без нито един коментар и без нито една оценка!!!
    Има 136 посещения и нито едно изразено мнение!?
    Срам ме е заради другите.
    Аз попаднах чрез опцияата „Случайни„...
    Каквото и да ни се случи като народ, ще е заслужено.
    Защото всеки гледа „мене си„ и не му пука за “нас“, няма “ние“, има „АЗ„...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...