Полека закриваме държавата.
Неусетно почти.
Пестим от красивото,
лансираме сивото,
пред дъжд боядисано
с водни бои... Да!
Още ли шавате?
Не разбрахте ли?
Полека закриваме държавата.
Крещите?
Значи още боли!
Нали?
Но... ние закриваме държавата.
Полека.
Вие имате чувства,
ние – емоции.
Вие – представления,
ние – промоции...
Имаме опасения,
че имате страх...
Но всичко е прах –
ние просто...
Полека закриваме държавата,
вкуса, достойнството, таланта,
честта, нивата, късмета,
силата, болката, Аспарух,
Крум и законите,
и без да ни гоните,
си отиваме вкъщи
спокойни...
АМИН!
© Кирил Богомилов Todos los derechos reservados