16.02.2011 г., 16:32

Полека...

644 0 2

Полека закриваме държавата.

Неусетно почти.

Пестим от красивото,

лансираме сивото,

пред дъжд боядисано

с водни бои... Да!

Още ли шавате?

Не разбрахте ли?

Полека закриваме държавата.

Крещите?

Значи още боли!

Нали?

Но... ние закриваме държавата.

Полека.

Вие имате чувства,

ние – емоции.

Вие – представления,

ние – промоции...

Имаме опасения,

че имате страх...

Но всичко е прах –

ние просто...

Полека закриваме държавата,

вкуса, достойнството, таланта,

честта, нивата, късмета,

силата, болката, Аспарух,

Крум и законите,

и без да ни гоните,

си отиваме вкъщи

спокойни...

АМИН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Богомилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Кирил!
  • Недоумявам качк е подминато това стохотворение без нито един коментар и без нито една оценка!!!
    Има 136 посещения и нито едно изразено мнение!?
    Срам ме е заради другите.
    Аз попаднах чрез опцияата „Случайни„...
    Каквото и да ни се случи като народ, ще е заслужено.
    Защото всеки гледа „мене си„ и не му пука за “нас“, няма “ние“, има „АЗ„...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...