Feb 16, 2011, 4:32 PM

Полека...

  Poetry » Civic
647 0 2

Полека закриваме държавата.

Неусетно почти.

Пестим от красивото,

лансираме сивото,

пред дъжд боядисано

с водни бои... Да!

Още ли шавате?

Не разбрахте ли?

Полека закриваме държавата.

Крещите?

Значи още боли!

Нали?

Но... ние закриваме държавата.

Полека.

Вие имате чувства,

ние – емоции.

Вие – представления,

ние – промоции...

Имаме опасения,

че имате страх...

Но всичко е прах –

ние просто...

Полека закриваме държавата,

вкуса, достойнството, таланта,

честта, нивата, късмета,

силата, болката, Аспарух,

Крум и законите,

и без да ни гоните,

си отиваме вкъщи

спокойни...

АМИН!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Богомилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Кирил!
  • Недоумявам качк е подминато това стохотворение без нито един коментар и без нито една оценка!!!
    Има 136 посещения и нито едно изразено мнение!?
    Срам ме е заради другите.
    Аз попаднах чрез опцияата „Случайни„...
    Каквото и да ни се случи като народ, ще е заслужено.
    Защото всеки гледа „мене си„ и не му пука за “нас“, няма “ние“, има „АЗ„...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...