11 sept 2016, 22:35

Полет

  Poesía
578 0 2

Летя на крилете на птица-

въздухът е сгъстен. 

Пръстен приел от девица-

зелена улица... 

 

 

Светва светофарът червен. 

Падам яко на задница-

в болница съм, потрошен-

с поглед в пръстена вглъбен. 

Отново разлюбен.! 

На мишена е поредния балък. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха така..., само жените ли ще са балъци...!!!
  • Да, но на предходния балък преди това му е било хубаво. Осъзнаването на отрезвяващите истини е базирано винаги на ретроспекция. Поздрав и хубава седмица, Василке!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...