23 mar 2024, 18:55

Полет

  Poesía
608 2 0

Как трудно се събличат страховете

и стиска устни навикът стаен.

Растат с копнежите ни ветровете,

след отпечатъка на съдбоносен ден.

 

От всяка лудост нароена,

ни хвърлят в коша на страха.

А тишината...твърде упоена,

недостижима е в своите нива.

 

Ще имаме ли нужното ни време,

да помечтаем или полетим?

Разкъсвани от множество дилеми,

как следващият хълм да изкачим.

 

Очи затварям, а над мен е пролет!

Сред слънчеви и ронещи петна!

Свободна птица съм, издигнала в полет,

незнайно време, жадувано сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...