Полет
Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни
объркани
грозни
добри
същества
питат водата
дълбоки въпроси,
а тя като риба мълчи.
Летят към вълните
камъни плоски,
яхнали смели мечти.
Отскачат от пяната
(окрилени)
Целувките на удара оставят синини;
Разведѝ се със вярата тук на брега!
Удавѝ я в мъртвешки вълни!
Огледай се чист във водата,
(о)свободен
на гърба на гларус да отлетиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Доротея Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
