Полет
Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни
объркани
грозни
добри
същества
питат водата
дълбоки въпроси,
а тя като риба мълчи.
Летят към вълните
камъни плоски,
яхнали смели мечти.
Отскачат от пяната
(окрилени)
Целувките на удара оставят синини;
Разведѝ се със вярата тук на брега!
Удавѝ я в мъртвешки вълни!
Огледай се чист във водата,
(о)свободен
на гърба на гларус да отлетиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
