Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни
объркани
грозни
добри
същества
питат водата
дълбоки въпроси,
а тя като риба мълчи.
Летят към вълните
камъни плоски,
яхнали смели мечти.
Отскачат от пяната
(окрилени)
Целувките на удара оставят синини;
Разведѝ се със вярата тук на брега!
Удавѝ я в мъртвешки вълни!
Огледай се чист във водата,
(о)свободен
на гърба на гларус да отлетиш.
© Доротея All rights reserved. ✍️ No AI Used
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
