5 oct 2008, 15:13  

Полет

737 0 1

Полет

 

Птица във изгряващ полет

вперва поглед във безкрая,

да разцъфне като пролет,

да кръжи като че в рая.

 

Пори синьото вълнение

на небесното си царство,

със изтънчено търпение

"галопира" през пространството.

 

В миг се сблъсква с неприятеля,

със могъщо-сиви облаци,

в надпревара и със вятъра,

гони плавно тези призраци.

 

Като всемогъща твар

обикаля неуморна

и придава летен чар

на "градината" просторна.

 

После приближава Слънцето,

и прелита край лъчите му,

като на пшеница зрънцето,

златна става във ръцете му.

 

Но накрая, отмаляла,

за почивка се снишава

и отново, снежно-бяла,

до земята долетява.

 

 

 

24. 07. 2008 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...