5 oct 2008, 15:13  

Полет 

  Poesía » Del paisaje
531 0 1

Полет

 

Птица във изгряващ полет

вперва поглед във безкрая,

да разцъфне като пролет,

да кръжи като че в рая.

 

Пори синьото вълнение

на небесното си царство,

със изтънчено търпение

"галопира" през пространството.

 

В миг се сблъсква с неприятеля,

със могъщо-сиви облаци,

в надпревара и със вятъра,

гони плавно тези призраци.

 

Като всемогъща твар

обикаля неуморна

и придава летен чар

на "градината" просторна.

 

После приближава Слънцето,

и прелита край лъчите му,

като на пшеница зрънцето,

златна става във ръцете му.

 

Но накрая, отмаляла,

за почивка се снишава

и отново, снежно-бяла,

до земята долетява.

 

 

 

24. 07. 2008 г.

 

 

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??