5.10.2008 г., 15:13  

Полет

736 0 1

Полет

 

Птица във изгряващ полет

вперва поглед във безкрая,

да разцъфне като пролет,

да кръжи като че в рая.

 

Пори синьото вълнение

на небесното си царство,

със изтънчено търпение

"галопира" през пространството.

 

В миг се сблъсква с неприятеля,

със могъщо-сиви облаци,

в надпревара и със вятъра,

гони плавно тези призраци.

 

Като всемогъща твар

обикаля неуморна

и придава летен чар

на "градината" просторна.

 

После приближава Слънцето,

и прелита край лъчите му,

като на пшеница зрънцето,

златна става във ръцете му.

 

Но накрая, отмаляла,

за почивка се снишава

и отново, снежно-бяла,

до земята долетява.

 

 

 

24. 07. 2008 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...