5.10.2008 г., 15:13  

Полет

732 0 1

Полет

 

Птица във изгряващ полет

вперва поглед във безкрая,

да разцъфне като пролет,

да кръжи като че в рая.

 

Пори синьото вълнение

на небесното си царство,

със изтънчено търпение

"галопира" през пространството.

 

В миг се сблъсква с неприятеля,

със могъщо-сиви облаци,

в надпревара и със вятъра,

гони плавно тези призраци.

 

Като всемогъща твар

обикаля неуморна

и придава летен чар

на "градината" просторна.

 

После приближава Слънцето,

и прелита край лъчите му,

като на пшеница зрънцето,

златна става във ръцете му.

 

Но накрая, отмаляла,

за почивка се снишава

и отново, снежно-бяла,

до земята долетява.

 

 

 

24. 07. 2008 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...