5 окт. 2008 г., 15:13  

Полет

740 0 1

Полет

 

Птица във изгряващ полет

вперва поглед във безкрая,

да разцъфне като пролет,

да кръжи като че в рая.

 

Пори синьото вълнение

на небесното си царство,

със изтънчено търпение

"галопира" през пространството.

 

В миг се сблъсква с неприятеля,

със могъщо-сиви облаци,

в надпревара и със вятъра,

гони плавно тези призраци.

 

Като всемогъща твар

обикаля неуморна

и придава летен чар

на "градината" просторна.

 

После приближава Слънцето,

и прелита край лъчите му,

като на пшеница зрънцето,

златна става във ръцете му.

 

Но накрая, отмаляла,

за почивка се снишава

и отново, снежно-бяла,

до земята долетява.

 

 

 

24. 07. 2008 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...