Полет

28 feb 2010, 13:55

Poesía » De amor

578 0 2

Допир подир допир,

полъх – тръпка след това,

Времето полита като пясък,

настръхнали в очакване

са всичките ми сетива...

Подгонена от своите желания,

като пролетните птици,

прелитам, пърхам

със невидими крила.

И улавям пролетния вятър -

обгръща тялото ми с лекота.

Пренася ме в агония приятна,

да искам полет - пак и пак.

Сега съм цялата жарава,

хвани ме с твоята ръка...

Ще попитам този вятър:

И при теб ли е така?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.