Полет
Допир подир допир,
полъх – тръпка след това,
Времето полита като пясък,
настръхнали в очакване
са всичките ми сетива...
Подгонена от своите желания,
като пролетните птици,
прелитам, пърхам
със невидими крила.
И улавям пролетния вятър -
обгръща тялото ми с лекота.
Пренася ме в агония приятна,
да искам полет - пак и пак.
Сега съм цялата жарава,
хвани ме с твоята ръка...
Ще попитам този вятър:
И при теб ли е така?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© С обич от мен за вас Все права защищены
