Допир подир допир,
полъх – тръпка след това,
Времето полита като пясък,
настръхнали в очакване
са всичките ми сетива...
Подгонена от своите желания,
като пролетните птици,
прелитам, пърхам
със невидими крила.
И улавям пролетния вятър -
обгръща тялото ми с лекота.
Пренася ме в агония приятна,
да искам полет - пак и пак.
Сега съм цялата жарава,
хвани ме с твоята ръка...
Ще попитам този вятър:
И при теб ли е така?
© С обич от мен за вас All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
