6 ene 2010, 12:54

Полет

  Poesía
1.2K 0 3

                          Полет

 

Мисли провирам към теб устремени,   

спомени сладостни вред ме връхлитат,

топлят ме, галят ме - едвам ги възпирам.

Ти си навсякъде, прелестна моя любима…

 

Сетивата изстиват, погледът празен е,  

мечтите на воля в мене напират....

Топлина ме обгръща... нищо не чувам,

липсваш ми… към теб аз политам.

 

Ето те - бяла и нежна, толкоз самотна,

пак сериозна и… толкова хубава.

Над теб се навеждам, вратлето целувам,

леко потрепваш - аромата отпивам.

 

Моите малки ръце от коприна,

леко докосвам, усещаш ли как ги целувам.

Отдръпваш ги сепнато и ме разсмиваш.

Сърцето ти бие, очите  любувам.

 

С ръце те обгръщам... топлина си разливаш...

... душата ми пее… ти ме усещаш!

Ръцете повдигаш, устни извръщаш

и - леки, горещи - в моите впиваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...