Полет
Полет
Мисли провирам към теб устремени,
спомени сладостни вред ме връхлитат,
топлят ме, галят ме - едвам ги възпирам.
Ти си навсякъде, прелестна моя любима…
Сетивата изстиват, погледът празен е,
мечтите на воля в мене напират....
Топлина ме обгръща... нищо не чувам,
липсваш ми… към теб аз политам.
Ето те - бяла и нежна, толкоз самотна,
пак сериозна и… толкова хубава.
Над теб се навеждам, вратлето целувам,
леко потрепваш - аромата отпивам.
Моите малки ръце от коприна,
леко докосвам, усещаш ли как ги целувам.
Отдръпваш ги сепнато и ме разсмиваш.
Сърцето ти бие, очите любувам.
С ръце те обгръщам... топлина си разливаш...
... душата ми пее… ти ме усещаш!
Ръцете повдигаш, устни извръщаш
и - леки, горещи - в моите впиваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Велков Всички права запазени
