2 abr 2013, 20:29

Полет на душата 

  Poesía » Otra
1218 0 4

Дай на душата си каквото поиска -

ще дойде време нищо да не ще!

Стените се смаляват и я стискат,

а дивото все повече зове.

Слабият ù глас набира сила -

крясъкът ù нощем ще кънти,

лъжейки, че всичко е простила.

А после ще опитва да лети.

Ще дойде ден и тя ще те прескочи,

и после ще си вече някой друг:

достатъчно е мъничко прозорче

и облак, като захарен памук,

във който ще се гушне и изкиска

на твоите пречупени окови...

Дай ù, дай ù каквото поиска -

душата си не можеш да поробиш...

 

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??