2 abr 2013, 20:29

Полет на душата

  Poesía » Otra
1.5K 0 4

Дай на душата си каквото поиска -

ще дойде време нищо да не ще!

Стените се смаляват и я стискат,

а дивото все повече зове.

Слабият ù глас набира сила -

крясъкът ù нощем ще кънти,

лъжейки, че всичко е простила.

А после ще опитва да лети.

Ще дойде ден и тя ще те прескочи,

и после ще си вече някой друг:

достатъчно е мъничко прозорче

и облак, като захарен памук,

във който ще се гушне и изкиска

на твоите пречупени окови...

Дай ù, дай ù каквото поиска -

душата си не можеш да поробиш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...