29 jul 2010, 22:00

Полет над прерията

897 0 8

ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА


Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери.
Онази, дето с крехки рамене
камината изтляла ще разбуди.
И после с много ситни редове
изписва своя дневник,
но без думи...
А сутрин със политнал бясно пулс,
преглътнала горчивото с кафето,
ще моли тихо, жадната за дъжд...
За онзи дъжд, след който ще засвети.
Сама жена в душата на света
е птица над посърналата прерия.
Онази малка точка сред ширта -
на своя дъб да спре
до смърт решена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за дълбокия прочит и откровените думи, Илко! Поздрави, Поете!
    ---
    Благодаря ти за светлото докосване, скъпа Маги! Поздравът ти освети и продължи празника ми! Бъди щастлива!
  • милата ми Люси...
    нежно и красиво летиш в приказната си поезия...
    прегръщам те, с обич...честита да си, пожелавам сърдечно.
  • Радвам се, че ти хареса, Роси! Благодаря ти, че отново си тук!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Изящно, поднесено с финес и стил пожелание!!! Един от най-красивите подаръци за празника ми - е твоят, Маринче!Благодаря ти, прекрасна моя приятелко! Изключително много те ценя! Скъпа си ми! Обичам те!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...