Jul 29, 2010, 10:00 PM

Полет над прерията

  Poetry » Love
893 0 8

ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА


Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери.
Онази, дето с крехки рамене
камината изтляла ще разбуди.
И после с много ситни редове
изписва своя дневник,
но без думи...
А сутрин със политнал бясно пулс,
преглътнала горчивото с кафето,
ще моли тихо, жадната за дъжд...
За онзи дъжд, след който ще засвети.
Сама жена в душата на света
е птица над посърналата прерия.
Онази малка точка сред ширта -
на своя дъб да спре
до смърт решена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за дълбокия прочит и откровените думи, Илко! Поздрави, Поете!
    ---
    Благодаря ти за светлото докосване, скъпа Маги! Поздравът ти освети и продължи празника ми! Бъди щастлива!
  • милата ми Люси...
    нежно и красиво летиш в приказната си поезия...
    прегръщам те, с обич...честита да си, пожелавам сърдечно.
  • Радвам се, че ти хареса, Роси! Благодаря ти, че отново си тук!
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Изящно, поднесено с финес и стил пожелание!!! Един от най-красивите подаръци за празника ми - е твоят, Маринче!Благодаря ти, прекрасна моя приятелко! Изключително много те ценя! Скъпа си ми! Обичам те!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...