Полет над прерията
ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА
Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери.
Онази, дето с крехки рамене
камината изтляла ще разбуди.
И после с много ситни редове
изписва своя дневник,
но без думи...
А сутрин със политнал бясно пулс,
преглътнала горчивото с кафето,
ще моли тихо, жадната за дъжд...
За онзи дъжд, след който ще засвети.
Сама жена в душата на света
е птица над посърналата прерия.
Онази малка точка сред ширта -
на своя дъб да спре
до смърт решена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
