5 ene 2018, 21:04

Пòлети

  Poesía » Civil
1.1K 0 3

 

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
                                        Димитър Талев "Железният светилник"

                                                   

                  

От яростни дни на греховна замяна,
когато в сърцата кървят небеса –
тогава Мария ще дойде засмяна,
и твоите сълзи ще трие с ръка.

Природата пее. Кокиче ме вика.
Поляни зелени. Износен воал.
Високо се смее ленива старица,
до своята къща и коте заспало.

Портрети на хора, които ги няма,
висят на стените, пробити с пирон.
Дюшеци говорят. Студена промяна
отново разля се из топлия дом.

Останах без залез, облечен в костюми.
Отидох при изгрев, надежда една.
По пътя си стръмен получих куршуми.
И бавно се горе издигнах – звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...