5 янв. 2018 г., 21:04

Пòлети

1.1K 0 3

 

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
                                        Димитър Талев "Железният светилник"

                                                   

                  

От яростни дни на греховна замяна,
когато в сърцата кървят небеса –
тогава Мария ще дойде засмяна,
и твоите сълзи ще трие с ръка.

Природата пее. Кокиче ме вика.
Поляни зелени. Износен воал.
Високо се смее ленива старица,
до своята къща и коте заспало.

Портрети на хора, които ги няма,
висят на стените, пробити с пирон.
Дюшеци говорят. Студена промяна
отново разля се из топлия дом.

Останах без залез, облечен в костюми.
Отидох при изгрев, надежда една.
По пътя си стръмен получих куршуми.
И бавно се горе издигнах – звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...