Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
Димитър Талев "Железният светилник"
От яростни дни на греховна замяна,
когато в сърцата кървят небеса –
тогава Мария ще дойде засмяна,
и твоите сълзи ще трие с ръка.
Природата пее. Кокиче ме вика.
Поляни зелени. Износен воал.
Високо се смее ленива старица,
до своята къща и коте заспало.
Портрети на хора, които ги няма,
висят на стените, пробити с пирон.
Дюшеци говорят. Студена промяна
отново разля се из топлия дом.
Останах без залез, облечен в костюми.
Отидох при изгрев, надежда една.
По пътя си стръмен получих куршуми.
И бавно се горе издигнах – звезда.
© Димитър Драганов Всички права запазени