11 abr 2008, 9:29

Полетът на орела

  Poesía
2.9K 0 14
Загледах се в крилете на орела,
политнал над планински върхове -
и с вятър да се бори има смелост,
щом горда висина го призове.

Не се страхува изгрева да среща,
понесен над дървета и скали,
изгарят го лъчите му горещи,
но той нагоре все пак се стреми.

Плени ме властно гордата му сила,
жив извор бликна в моята душа -
земята ни прекрасна е родила
и птици, и поети със крила.

Надмогнал мисълта за смърт безлична,
в простора срещал бури и стрели,
летящият орел на кръст прилича,
но вечността живот му отреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...