Apr 11, 2008, 9:29 AM

Полетът на орела

  Poetry
2.9K 0 14
Загледах се в крилете на орела,
политнал над планински върхове -
и с вятър да се бори има смелост,
щом горда висина го призове.

Не се страхува изгрева да среща,
понесен над дървета и скали,
изгарят го лъчите му горещи,
но той нагоре все пак се стреми.

Плени ме властно гордата му сила,
жив извор бликна в моята душа -
земята ни прекрасна е родила
и птици, и поети със крила.

Надмогнал мисълта за смърт безлична,
в простора срещал бури и стрели,
летящият орел на кръст прилича,
но вечността живот му отреди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...