Apr 11, 2008, 9:29 AM

Полетът на орела

  Poetry
2.9K 0 14
Загледах се в крилете на орела,
политнал над планински върхове -
и с вятър да се бори има смелост,
щом горда висина го призове.

Не се страхува изгрева да среща,
понесен над дървета и скали,
изгарят го лъчите му горещи,
но той нагоре все пак се стреми.

Плени ме властно гордата му сила,
жив извор бликна в моята душа -
земята ни прекрасна е родила
и птици, и поети със крила.

Надмогнал мисълта за смърт безлична,
в простора срещал бури и стрели,
летящият орел на кръст прилича,
но вечността живот му отреди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...