26 jul 2022, 9:37

Политически реализъм

  Poesía
508 1 9

Под вол телето и теле под вол,

а царят бе и си остана гол

под формата на харвардски каприз,

горчив, безрадостно сгъстен сюрприз.

 

Сега напред-назад, но накъде

и кой отново ще ни окраде,

от кол и въже властния елит,

и после в келепира са си квит.

 

Кой прав, кой крив, мирише на скандал,

на кой е взел, какво е после дал,

и дружбата с какво е подкрепил,

и кой с властта преял е и препил.

 

Задача трудна с честните лъжи

и сагата с хомот ще продължи,

а кой го носи – бедният народ,

привикнал да живее като скот.

 

От ляво-дясно вече ще се мре,

те горе си живеят най-добре,

а долу бездна, бедност до позор,

живот на свобода, ала в затвор.

 

И после пак: – Гласувайте за нас!

На вас без туй защо ли ви е власт?

А после щом ви яхнем и напред.

Гласувайте за вашия късмет!

 

Това ще ни докара до сълзи,

народът май към дъното пълзи,

но ново дъно сменя стар провал

и изборите ни зоват без жал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Кате. За съжаление елитът ни е пробит от чужди интереси и политиците се държат като метреси.
  • Милена, поздравления за стиха ти! Толкова много истини си казала!
  • Благодаря, Кремена. Свободата зависи от всички нас и от осъзнатото ни право на избор да променим живота към по-добро.
  • Истината боли и не често се казва. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Така е, Тони. Надяваме се тези политици да се отмият с времето и да ги заменят по-свестни с гръбнаци, но това е трудно, защото силите отвън не искат независима България, и си поставят удобни пионки.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...