26.07.2022 г., 9:37

Политически реализъм

510 1 9

Под вол телето и теле под вол,

а царят бе и си остана гол

под формата на харвардски каприз,

горчив, безрадостно сгъстен сюрприз.

 

Сега напред-назад, но накъде

и кой отново ще ни окраде,

от кол и въже властния елит,

и после в келепира са си квит.

 

Кой прав, кой крив, мирише на скандал,

на кой е взел, какво е после дал,

и дружбата с какво е подкрепил,

и кой с властта преял е и препил.

 

Задача трудна с честните лъжи

и сагата с хомот ще продължи,

а кой го носи – бедният народ,

привикнал да живее като скот.

 

От ляво-дясно вече ще се мре,

те горе си живеят най-добре,

а долу бездна, бедност до позор,

живот на свобода, ала в затвор.

 

И после пак: – Гласувайте за нас!

На вас без туй защо ли ви е власт?

А после щом ви яхнем и напред.

Гласувайте за вашия късмет!

 

Това ще ни докара до сълзи,

народът май към дъното пълзи,

но ново дъно сменя стар провал

и изборите ни зоват без жал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Кате. За съжаление елитът ни е пробит от чужди интереси и политиците се държат като метреси.
  • Милена, поздравления за стиха ти! Толкова много истини си казала!
  • Благодаря, Кремена. Свободата зависи от всички нас и от осъзнатото ни право на избор да променим живота към по-добро.
  • Истината боли и не често се казва. Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Така е, Тони. Надяваме се тези политици да се отмият с времето и да ги заменят по-свестни с гръбнаци, но това е трудно, защото силите отвън не искат независима България, и си поставят удобни пионки.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...