22 may 2007, 10:50

Политикът

  Poesía
668 0 3
ПОЛИТИКЪТ
 
Коктейл  от бляскави тиради 
звънти като вино във чаши.
Тълпата  пие със наслада -
надеждата и с нея плаща.
 
Със  поглед, рейнал се в безкрая,
изрича той свещена клетва 
и сочи пътя нов към Рая,
пред чакащите чудо жертви...
 
Във него взираш се напразно
да зърнеш щрих от ореола.
Дори децата са наясно,
че вождовете  днес са голи.
 
След екота на фрази скучни 
и лозунги, които лъжат,
с навъсено лице се учиш -
да сменяш делниците  тъжни...
 
И в свойте си дела улисан,
с живота гледаш да си в крачка.
Когато истината  липсва -
светът изглежда сив и мрачен.
 
От празната трибуна още,
гърми гласът на политика.
Загърбваш спомените лоши 
и думите до теб не стигат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...