22.05.2007 г., 10:50

Политикът

670 0 3
ПОЛИТИКЪТ
 
Коктейл  от бляскави тиради 
звънти като вино във чаши.
Тълпата  пие със наслада -
надеждата и с нея плаща.
 
Със  поглед, рейнал се в безкрая,
изрича той свещена клетва 
и сочи пътя нов към Рая,
пред чакащите чудо жертви...
 
Във него взираш се напразно
да зърнеш щрих от ореола.
Дори децата са наясно,
че вождовете  днес са голи.
 
След екота на фрази скучни 
и лозунги, които лъжат,
с навъсено лице се учиш -
да сменяш делниците  тъжни...
 
И в свойте си дела улисан,
с живота гледаш да си в крачка.
Когато истината  липсва -
светът изглежда сив и мрачен.
 
От празната трибуна още,
гърми гласът на политика.
Загърбваш спомените лоши 
и думите до теб не стигат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....