22 мая 2007 г., 10:50

Политикът

667 0 3
ПОЛИТИКЪТ
 
Коктейл  от бляскави тиради 
звънти като вино във чаши.
Тълпата  пие със наслада -
надеждата и с нея плаща.
 
Със  поглед, рейнал се в безкрая,
изрича той свещена клетва 
и сочи пътя нов към Рая,
пред чакащите чудо жертви...
 
Във него взираш се напразно
да зърнеш щрих от ореола.
Дори децата са наясно,
че вождовете  днес са голи.
 
След екота на фрази скучни 
и лозунги, които лъжат,
с навъсено лице се учиш -
да сменяш делниците  тъжни...
 
И в свойте си дела улисан,
с живота гледаш да си в крачка.
Когато истината  липсва -
светът изглежда сив и мрачен.
 
От празната трибуна още,
гърми гласът на политика.
Загърбваш спомените лоши 
и думите до теб не стигат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...