Полоса

                       Полоса

Приятелю, ти виждал ли си полосата,

ей там във нищото напред,

сякаш поглед вперен в небесата,

чака с тръпка своя самолет.

Тя ням свидетел е за всичко тука,

познала стотици, хиляди съдби

и тежките обрати и сполука,

на дързоста напред да се върви.

Лежи безмълвно там върху земята,

история без букви тя твори,

за болката дълбоко осъзната,

на искащия много да лети.

С неизвестното си силно да привлича,

да дава тон и вечно да зове,

енигмата във нас да разсъблича

и води там към синьото небе.

                      2015г.  SRG