2 июн. 2015 г., 21:41

Полоса 

  Поэзия
440 0 0

                       Полоса

 

Приятелю, ти виждал ли си полосата,

ей там във нищото напред,

сякаш поглед вперен в небесата,

чака с тръпка своя самолет.

 

Тя ням свидетел е за всичко тука,

познала стотици, хиляди съдби

и тежките обрати и сполука,

на дързоста напред да се върви.

 

Лежи безмълвно там върху земята,

история без букви тя твори,

за болката дълбоко осъзната,

на искащия много да лети.

 

С неизвестното си силно да привлича,

да дава тон и вечно да зове,

енигмата във нас да разсъблича

и води там към синьото небе.

 

                      2015г.  SRG

© Стойко Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??